Тъкмо на попрището жизнено в средата бях започнала да си представям как поставям в двете блюда на везната живяното и предстоящото и виждам как миналото я накланя до земята. Тежи не самото време, а онова, с което сме го
н а п ъ л н и л и, живеейки. Затова на някого животът започва да му тежи още в младостта.
